Днес се срещнах с много добра приятелка, която не бях виждала отдавна и една обикновена случка, която тя ми разказа ме накра да се замисля за отношението на повечето млади хора към правилата. Проблемът възникнал, когато учителя по физическо написал двойки на учениците без екипи. Ня пръв поглед това на всеки млад човек би изглеждало абсурдно, абсолютно ненужно, неправилно и прекалено строго наказание, като се има предвид, че физическото възпитание е един от "разтоварващите" предмети в българските училища. Но дали наистина е така? В днешно време за готини се смятат тези които нарушават превилата, без значение, че след това понасят последствията от постъпките си. Младите не харесваме наложените норми, струват ни се скучни и безсмислени, не обичаме да учим, има толкова много по-забавни неща, които да правим, не ни изнася да слушаме родителите си, все пак техните представи са остарели. И когато по-възрастните забележат всичко това си казват "Днешните млади са такива..." И точно тази мисъл, която е минавала поне веднъж през главата на всеки, сблъскал се с поведението на тийнейджърите, е най-грешния подход за справяне със ситуацитя! Дали някой се  е замислял, че по този начин се изразява един вид примирение с всичко нередно, грубо и неморално, което някои млади хора смятат за ок? Е, аз се замислих и стигнах до извода, че проблема не е в децата и начина по който те приемат обстоятелствата. Не е и в начина им за понасяне на отговорностите. Проблема е в липсата на отговорности. Всеки път, когато някой от вече порасналите деца си помисли, че днешните подрастващи "просто са си такива", той приема това за даденост, забравяйки, че той е спомогнал за създалата се анархия. Тенденцията нарушаването на правилата да се смята за обичайна сред младежта е наложена не само от тях, а и от възрастните, които с безразличието си са позволили ситуацията да изезе извън контрол и наложените от самите тях правила да са "пречупвани" ежедневно! Децата са такива, защото им се пзволява. И ако един родител смята за ненужно да разговаря с детето си, да му покаже ясно рамките на поведението, да му обясни какво да очаква от живота си и му даде подкрепата си в справянето с трудностите, то младите няма да са наясно нито със себе си, нито с предела да позволеното. Това е възраст, в която се формира характера, но този "процес" не зависи само от тийна, а и от хората, които се предполага, че съществуват, за да му подават ръка, да го обичат, но и да заявят ясно предела на позволеното. Защото днес един подрастващ пресича на червено, докато бърза за час, за който не е написал домашното си, а утре същия този вече порастнал, минава на червено с БМВ-то, купил си с парите от нелегалния си бизнес! Разбира се това не важи във всички случаи, но за да се намали вечроятността от евентуални провалени съдби, нека още от ДНЕС "големите" да спрат да пренебрегват ежедневните неправилни постъпки на "малките" и да не смятат за загубена тази кауза, защото от тях зависи клко отговорни личности ще станат наследниците им!

е много важно природата на реакцията на възрастния да бъде адекватна на природата на нарушеното правило. Иначе възрастните стават за смях, губят авноритета си и не успяват да преподадат важните уроци, които са призвани да преподадат.
В случая оценката е мерило за академични постижения, а не за дисциплина или за коректно участие в часа. Ако липсата на екип пречи на участието, ученикът се освобождава и получава отсъствие за часа. Групаво е да мерим разстоянието от София до Бургас с кантар...

Напълно съм съгласна с твоето мнение .Когато ние родителите правилно определим границите и пправилата и устояваме в изискванията те да се спазват , по любещ начин тогава проблемите ще са по- малко.
А з винаги съм се старала да бъда справедлива и да показвам разочарованието си от грешните постъпки на децата си но в същото време им налагам санкции за да разберат , че за всяка гпешка трябва зда се плати.Поздрав!

Не бих казала, че е редно за липса на екип да бъде поставяна ниска оценка. По-правилно щеше да е децата да бъдат изпитани в часа, облечени така както са и съответния резултат, под формата на оценка, вписан в дневника. Не знам защо от нищо и никакво се правят такива генерални иэводи за днешните млади хора. Имам три деца в тийнейджърска възраст и, повярвайте ми, те прекрасно энаят кое е справедливо!

преди десет години, когато на мен ми пишеха двойки за това, че нямам екип по физическо, малко по-големите от нас казваха "тия подрастващите за нищо не стават".
Процесът на отричане на авторитети, налагане на собствени правила и спазването им е стар колкото света. Разговори и адекватно отношение само могат да спасят положението. И съответния тийнейджър.

Напълно съм съгласна, че учителя е можел да ги освободи от часа и да им пише отсъствия например, но в случая не това породи мислите ми, а отношението на някои мои връстници към правилата по принцип, били те налагани от училището, от родителите или към моралните норми, с които всички сме добре запознати. Пренебрежението към тези правила още в тийнейджърската възраст и непонасянето на отговорности могат да доведат до лоши последици в бъдеще!