Постинг
27.10.2007 18:39 -
Крив ден!
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1268 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2007 18:46
Прочетен: 1268 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.10.2007 18:46
За вчера става дума. Тоя ден ми разказа играта! Всичко се започна от сутринта. Имах среща в 10.30. Исках да стана в 8, но телефонът ми беше на друго мнение. Не звънна гадината! Станах в 9 и някои от плановете ми (като напримен да приведа ноктите си в приличен вид) пропаднаха автоматично. Преживях го. Точно в 10, звука от затварянето на външната врата беше съпроводен от звъна на домашния телефон и ме врътна пак в хола. Казват, че носело лош късмет да се върнеш. Вярно е! Trust me! Загубих цели 4 ценни минутки! Тръгнах пак, но на първия ъгъл реших, че с настоящите дънки не съм в най-добрата си светлина и желанието да ги сменя надделя в мен пред разумното "Закъснявам!". Върнах се за втори път. Един брой баба ме зачатка от вратата с черпака и на бързо ме разубеди да променям каквото и да било във визията си. След малко оабче това станна наложително... Бабето ме изпрати по живо по здраво на спирката. Там дойде истинския кошмар. Със стъпването си на тротоара и въпреки отчаяното ми, но безрезултатно желание да отстъпя на поне 3 метра назад, един изтрещял последовател на Фелипе Маса, преминаващ през леко позеленялото локвище насред шосето стана причина якето и целите ми дънки да бъдат горди притежатели на триизмерни жълтеникаво кафяви капки със съвсем не съмнителен произход. Триото кватрални бабки зад мен, чиито дрешки си останаха непокътнати започнаха ехидно да се подхилкват в компелкт. Е, добре, де, кое му беше смешното, не можех да разбера! На мен ми се доплака, все пак беше 10.15! Хукнах към къщи и за трети път с трясък отворих входната врата. Баба ми пак ме посрещна със черпака. Донесе ми др чифт дънки, които аз на бързо нахлузих още в коридора и след 5 мин (10.20) незадоволителнобързите ми крачета замятаха крачоли пред смяния поглед на любящите съседи. Баба ми ме караше да се обадя и да предупредя, че ще закъснея. Трябваше да го направя още вкъщи, но... След заветния завой извадих телефона и с ловък, отработен жест, отворих капачето на розовия предател и набрах номера. Чух странен, притеснителен звук. Погледнах дисплея и раздиращия крясък, напиращ в мен, почти излезе и на яве при надписа: "Слаба батерия, автоматично изключване!". Не изчака даже и часа да видя, изключи се, Юдата му с Юда! Втурнах се по моста пеш. Имах 10 минути да прелетя четирите и половина км от нас до CBA. Вече издъхвах. След поредния безуспешен опит да включа мобилния и изминатото разстояние Къщи - Гербера, вниманието ми беше привлечено от истерични крясъци, мелодично носещи се от хм... не можах да определя в първия момент. След всичко преживяно до тогава нищо не можеше да ме уплаши. Реших, че е време за титаничен сбъсък с купища разярени, прегладнели, стачкуващи даскали, желаещи единствено бедната ми, изтерзана душица. Сгреших. Бяха ученици. Дванайстокласници, протестираха против матурите. "Долу матурите, долу матурите!!!", "Имаме права, Имаме права!!!". Е, хубаво де, ама много ви се моля, аз не искам да полагате матури, просто искам да стигна някак до Халите! Моля ви се, беееееееееееееее!!! Тц, коравосърдечни хора. И оня "убавец, който държеше освен мнението му за матурите и цветущите му псувни, да получа и част от личните му данни, в частност името и телефона... Не го върза. Изтерзана, продължих напред. Мислех си: "Спокойно, по-лошо не може да стане!", но ето, че пак сгреших. Стигнах до Опиум, новата дискотечка. Там вече бях обезверена при гледката на крана, заемащ почетно място по средата на и без друго смалената улица (нали строят Мол хората). Featuring 5 броя раборници в безбожно изпоцапани дрехи, просто бях хвърлена в туш!!! Реших да изчакам да се разминат всички в тясното пространство. Ако бях минала покрай работниците якето ми щеше да придобие няколко тона по-тъмни цветове в областта на десния ръкав в следствие на съприкосновението с работнческите гащиризони. Пак сгреших. Десетина баби и дядовци, осъщяствяващи незабележими движения с около метър в час бяха твърдо решени да минат точно от там, точно по това време. Изчаках ги, бях достатъчно закъсняла, повече - накъде?! Минах и от там. Придвижването ми по главната беше съпроводено от приблизително 33 брутални спъвания през 2 крачки, които аз спрях да броя с минаването си покрай Часовника. Е, стигнах и до Халите, с рекордните 15 минути закъснение. Шашнах се. Не очаквах някой да ме чака. Нямаше да го виня, то и аз да чакам почти 20 минути, и на мен ще ми писне, при все, че тела ми беше изклчен. така стигнах до заветната цел - CBA и срещата с еди-кой-си.
Целия ден мина в недуразумения, но тези след обед не бяха толкова интересни. Не съм се спряла на едно място тия два дни. За това чак сега писах тук :))
Целия ден мина в недуразумения, но тези след обед не бяха толкова интересни. Не съм се спряла на едно място тия два дни. За това чак сега писах тук :))
Няма коментари
