Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 14:46 - Примерен монолог на едно (не)нищожество
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3723 Коментари: 3 Гласове:
0



    7.12 сутринта. Не бързам за никъде, просто стоя на спирката и разглеждам минаващите покрай мен хора, обичам да го правя, да се вглеждам във всеки с надеждата да разгадая част от живота му. Минават предимно ученици, тийнейджъри, свъсили физиономии, мъчно носещи чантите с учебници. И се замислям... отново за целия фарс в тази възраст... сега. По лицата на повечето чета това...
    Нищо ли съм? Не, аз съм тук, но щом никой не ми показва, че знача нещо, значи... Те, лъскавите им дрехи и блестящи усмивки... Сякаш са постигнали всичко, което желаят в перфектния си живот. Какво повече да искат, към какво да се стремят... Но когато човек спре да се стреми към нещо, тогава е нищожество. Значи аз не съм, защото искам да съм като тях. А искам ли всъщност, като знам, че блясъкът им е лъжа. Не знам какво искам... Значи все пак съм нищожество. Какво искам по-силно - перфектна лъжа, в която да превърна себе си или смачканата истина за това, което съм способен да бъда без да се преструвам. Винаги съм смятал/а, че нищожествата избират първия вариянт, но Те не ми дават право да избера всъщност. Налагат ми техния модел, искат да съм като тях или ме отхвърлят. Но не ми позволяват да мисля, че съм на нивото им. Сам/а се убеждавам, че не съм... Нямам самочувствието на Нещо. Значи наистина съм нищожество? Нима? Та аз имам надежди, истински мечти, дали и те ги имат? Под лъскавите очила не личи да има нищо такова. Все пак имам нещо повече от Тях. Но явно това днес не струва нищо. И какво всъщност имам? Звънецът би...
    Ето това мина като че ли за секунда през ума ми, докато гледах едно момиче с одърпана тениска, скъсани мръсни гуменки и огромни слушалки, закриващи почти цялата и мръсна коса. Гледаше ме... едновременно със съжаление и омраза. Не разбрах защо. Качи се в автобуса закачайки влачещите се по земята дънки на вратата. Сложих си слънчевите очила и тръгнах към училището, после звънецът би...


Тагове:   монолог,   нищожество,


Гласувай:
0



1. placebo - (=
20.06.2008 19:01
Много ми хареса!!!! :))) Пиши, пиши, пиши!
цитирай
2. анонимен - Какво искам по-силно - перфектна ...
26.06.2010 22:35
Какво искам по-силно - перфектна лъжа, в която да превърна себе си или смачканата истина за това, което съм способен да бъда без да се преструвам.

И какво точно искаш приятелю? Или всеки ден - нещо различно, че е по-интересно и по-зряло някакси :)
цитирай
3. gerituuu - "приятелю" (цитат),
27.06.2010 17:26
изборът ми изглежда отдавна е направен, избрала съм искреността.
Но най-конкретно - снощи, в 22.35, когато си задал въпроса, тогава вече спях и най-вероятно насън нищо не съм искала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 200389
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031