Постинг
19.06.2008 14:46 -
Примерен монолог на едно (не)нищожество
7.12 сутринта. Не бързам за никъде, просто стоя на спирката и разглеждам минаващите покрай мен хора, обичам да го правя, да се вглеждам във всеки с надеждата да разгадая част от живота му. Минават предимно ученици, тийнейджъри, свъсили физиономии, мъчно носещи чантите с учебници. И се замислям... отново за целия фарс в тази възраст... сега. По лицата на повечето чета това...
Нищо ли съм? Не, аз съм тук, но щом никой не ми показва, че знача нещо, значи... Те, лъскавите им дрехи и блестящи усмивки... Сякаш са постигнали всичко, което желаят в перфектния си живот. Какво повече да искат, към какво да се стремят... Но когато човек спре да се стреми към нещо, тогава е нищожество. Значи аз не съм, защото искам да съм като тях. А искам ли всъщност, като знам, че блясъкът им е лъжа. Не знам какво искам... Значи все пак съм нищожество. Какво искам по-силно - перфектна лъжа, в която да превърна себе си или смачканата истина за това, което съм способен да бъда без да се преструвам. Винаги съм смятал/а, че нищожествата избират първия вариянт, но Те не ми дават право да избера всъщност. Налагат ми техния модел, искат да съм като тях или ме отхвърлят. Но не ми позволяват да мисля, че съм на нивото им. Сам/а се убеждавам, че не съм... Нямам самочувствието на Нещо. Значи наистина съм нищожество? Нима? Та аз имам надежди, истински мечти, дали и те ги имат? Под лъскавите очила не личи да има нищо такова. Все пак имам нещо повече от Тях. Но явно това днес не струва нищо. И какво всъщност имам? Звънецът би...
Ето това мина като че ли за секунда през ума ми, докато гледах едно момиче с одърпана тениска, скъсани мръсни гуменки и огромни слушалки, закриващи почти цялата и мръсна коса. Гледаше ме... едновременно със съжаление и омраза. Не разбрах защо. Качи се в автобуса закачайки влачещите се по земята дънки на вратата. Сложих си слънчевите очила и тръгнах към училището, после звънецът би...
Нищо ли съм? Не, аз съм тук, но щом никой не ми показва, че знача нещо, значи... Те, лъскавите им дрехи и блестящи усмивки... Сякаш са постигнали всичко, което желаят в перфектния си живот. Какво повече да искат, към какво да се стремят... Но когато човек спре да се стреми към нещо, тогава е нищожество. Значи аз не съм, защото искам да съм като тях. А искам ли всъщност, като знам, че блясъкът им е лъжа. Не знам какво искам... Значи все пак съм нищожество. Какво искам по-силно - перфектна лъжа, в която да превърна себе си или смачканата истина за това, което съм способен да бъда без да се преструвам. Винаги съм смятал/а, че нищожествата избират първия вариянт, но Те не ми дават право да избера всъщност. Налагат ми техния модел, искат да съм като тях или ме отхвърлят. Но не ми позволяват да мисля, че съм на нивото им. Сам/а се убеждавам, че не съм... Нямам самочувствието на Нещо. Значи наистина съм нищожество? Нима? Та аз имам надежди, истински мечти, дали и те ги имат? Под лъскавите очила не личи да има нищо такова. Все пак имам нещо повече от Тях. Но явно това днес не струва нищо. И какво всъщност имам? Звънецът би...
Ето това мина като че ли за секунда през ума ми, докато гледах едно момиче с одърпана тениска, скъсани мръсни гуменки и огромни слушалки, закриващи почти цялата и мръсна коса. Гледаше ме... едновременно със съжаление и омраза. Не разбрах защо. Качи се в автобуса закачайки влачещите се по земята дънки на вратата. Сложих си слънчевите очила и тръгнах към училището, после звънецът би...
МОНОЛОГ на ЯГО в ЗНАК ...
Дијалог, или монолог, прашање е сега?
Из монолог от темата “Да поговорим, дока...
Дијалог, или монолог, прашање е сега?
Из монолог от темата “Да поговорим, дока...
Много ми хареса!!!! :))) Пиши, пиши, пиши!
цитирай
2.
анонимен -
Какво искам по-силно - перфектна ...
26.06.2010 22:35
26.06.2010 22:35
Какво искам по-силно - перфектна лъжа, в която да превърна себе си или смачканата истина за това, което съм способен да бъда без да се преструвам.
И какво точно искаш приятелю? Или всеки ден - нещо различно, че е по-интересно и по-зряло някакси :)
цитирайИ какво точно искаш приятелю? Или всеки ден - нещо различно, че е по-интересно и по-зряло някакси :)
изборът ми изглежда отдавна е направен, избрала съм искреността.
Но най-конкретно - снощи, в 22.35, когато си задал въпроса, тогава вече спях и най-вероятно насън нищо не съм искала.
цитирайНо най-конкретно - снощи, в 22.35, когато си задал въпроса, тогава вече спях и най-вероятно насън нищо не съм искала.