Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2008 00:30 - Request: любов
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1340 Коментари: 0 Гласове:
0



    Как да започна... Доста се чудих какво да е началото на точно този пост, мислих да е нещо на майтап, нещо закачливо, нещо романтично, нещо нестандартно, нещо музикално... Но нищо не ми е на сърце. Не мога да избера.
    Постът е request-нат, много искам да е хубав!
    Казах много... По принцип казах какво ли не, да, само истини, не само хубави неща, даже май хубави нямаше, не знам, свикнала съм да гледам равнодушно да казаното, не, че мога да порменя нещо, не, че съм се опитвала, говоря малко по принцип, казвам много, но още по-малко го разбират. И сякаш толкова съм свикнала да не разбират, че се изненадвам при обратното. *многозначителна усмивка"
    Объркано е, нали? Но изненадата е приятна. И вече виждам отегчените ви физиономии, дайте кръстчето, интересно няма да ви стане, believe me.
    Искаш ли нещо - вземи си го, никой няма да положи усилията заради теб, но кой знае може да си заслужава. Искаш ли някой, не бързай, защото хората винаги са в готовност да се възползват от твоята готовност уж да "получаваш", а всъщност монетата да се обърне в последния момент.
    Искаш, обичаш, желаеш, страдаш, даваш, плащаш, заблуждаваш се, че срещу теб е същото и усмихвайки се превзето пред огледалото кършиш пръсти и почти гласно се убеждаваш, че си струва. А струва ли си? Неспособна съм да си отговоря все още, може пък и да не искам да си отговарям, ама нали си го прзнавам?! И колко пъти повторих "искам" във всички форми, дори да не я пиша тази дума се появява между редовте и изпъква, и задрасква другите. А обичаш ли някой драскаш "искам", "защото" и "аз".
    Имах да защитавам тезата, че любовта е страдание. Просто казах, че дори споделена, любовта е изпитвана от хора. А хората не са съвършени, допускат грешки, нараняват, дори да обичат. Хората сме гадни. И дори любовта да е страхотна ние си оставаме с животинското в нас и прецакваме всичко. Няма няма. Какви изключения, бе, за перфектни ли се имате?!
    Онова усещане в малко над стомаха... И блясъкът в очите и безмълвието за няколко секунди при мисълта за Нея/Него.. Ъъ за какво говорех... А, да, също и невъзможността да си поемеш дъх. И необяснимата перманентна усмивка. И загубата на представа за времето (ся без да поглеждате в колко часа съм го постнала това). И общо взето не ми е чуждо нищо.
    Искам.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 200405
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031