Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2009 07:34 - Сутрин...
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.06.2009 08:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Уау, след мъъничко повечко от половин година без мен тук, гледам всичко си е същото... И защо да не е, Айнщайн...? Както с мен, така и без мен ;) Но, "Какво пък", казах си, "червеничкото ми е залипсвало..." (а нямало било такава дума!), достатъчно време мина, за да мога ухилено да си навлека тази усмирителна риза itself, че и да кажа едно намусено, лъвско, сутрешно мрън на нещата. За който не е разбрал - бягай, мрънкащо на хоризонта!
Обичам зеленикавите сутрини след буря. Обичам и да ги посрещам доволно ококорено поне с едното око, да отворя мързеливо прозорците и все така намусено да кихна от влажния въздух. Обичам. Да се глезя сама. Без. Възражения. :)
Отдавна не съм спала достатъчно и същевременно достатъчно малко, за да се оглеждам подозрително и да търся скритата камера на съдбицата си. Трите обетовани "почивни" дни започваха от импровизиран почивен обяд, просто, защото сутрините ми се губят под завивките. Мдам... *прозява се* Снощи благоволих да се пратя при Сънчо след полунощ ..ъъ.. това значи, че снощи е днес... май. И чак сърце не ми дава да собвиня русата съжителница, защото, каквото и да си самоговоря, не беше нейната аларма в 4.45, която извади спящата хмм ..красавица.. от непробудността. Е, май беше нещо болезнено, а чакай, то още си е тук. Ауч. Ами... сутринта ми е толкова странна и непросъща ми, че чак не ми се протестира.
Отдавна не бях забелязвала чуроликащия живот около прозореца си, е, явно той ме е забелязвал през цялото време, защото сам напомни за съществуването си в идеалния момент... Нем, не се смятам са отправна точка на вселената само, защото съм убедена, че поне едно чуролик тудей е за мен. :) Мъничките... толкова много живот. Каква ирония, зная, че са там, но не ги виждам, въпреки това усещам присъствието им по-озсезаемо от много други... присъствия. Нищо.
Имам страст към чашите за кафе, е, може би и към самото съдържание, но като че ли първата преобладава. Вече. И все пак главно използвам две - една червена - за неопределено настроение, или за мрънкаща беззахарна сутрин и една на маргарити за неадеквато ухлени сутрини. Е, тази не е нито една от двете, но маргаритената сутрин е факт, а кафето изстива... А, само за сведение, преди най-възторжено възнамерявах да напиша пост около кафето, но после малко по малко се обезсмисли. Не, че е късно...
Напротив, рано е. А аз щракам напред-назад, щъкам из снощи и свивам долната си устна в лека гримаса. Я, подходяща песен! Като споменах песен... Еех, отиде, те се не видя, ако започна тази тема, но дългите постове ми липсваха, дали пък не се прокрадва паразитчето на съжалението по формулата (аз+delete)-достатъчно постове. *When it gets cold outside and u"ve got nobody to love* ля-ля-ля...
Не. Не е ок
.

It"s like cutting off a part of your own flesh. And it hurts too bad, but it"s not about aching... It"s about bleeding. Or not... Cause u would either die from blood loss or would keep on bleeding silently wrapped in the ripped deplorable linger of every shiny drop u lose... Both ways, it"s despicable.

image

Look around do you see
So many things have changed
And you should know by now
I never meant to hurt you at all
All my life I have been an outcast
But now I"ve been reborn
And I see things so clear

Open your eyes and realize
Hard times are over if you want
Open your mind
Reach for the stars
Answer is there for us to find

Years go by
Never know when it"s too late
Years go by
Yourself you seal your fate
Don"t look the answer from horizon
It"s closer than you think
Years go by, oh how they go by





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 147708
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930