Постинг
18.09.2009 00:32 -
Дневник
Добър вечер! Този блог така или иначе е своеобразен дневник и тук, макар и не тайно съм споделяла голяма част от мислите си в даден момент. Но рреди няколко дни, по време на поредното основно претърсване за една английска граматика, си намерих дневника от 6ти клас. Какво хлапе съм [била] само... Та, реших да се цитирам, защото малко учудена останах от някои неща, които съм казвала и въобще от начина, по който съм милсила. Та:
"Смятам, че мечтите могат да бъдат 3 вида. Първите са малки, те изникват в съзнанието за миг, само за ден-два и изчезват, забравят се, да. Вторият вид са големи, огромни, но не чак толкова, прекрасно е, когато се сбъднат, но понякога околните започват да те убеждават, че се държиш много глупаво, като мечтаеш за такова нещо и в повечето случаи успяват да изтрият мечтата от съзнанието ти. Третият вид са мечти, които рано или късно се сбъдват. Те не могат да изчезнат. Но, понякога, когато се сбъднат, ти се разочароваш от тях. Както аз."
"Човек не трябва да бъде осъждан за мечтите си, всеки има право да мечтае и мечтите му да се сбъдват. Прекрасно е да мечтаеш, но още по-прекрасно е мечтите да се сбъдват. Прекрасно е, когато знаеш, че твоте мечти ще станат реалност."
"Чувствам тъга, заради всичко, което ми се случва. Чувствам се отхрълена, празна, презирана, но най-лошото е, че останалите нито ме обичат, нито ме мразят - безразлична съм им, а това ме убива."
"Възможно ли е поне някои неща да се променят? Защо става всичко това? Приятелките ми пишат в дневниците си само това, което се е случило през деня, а аз само проблемите си, защото просто няма с кого да ги споделя, а те само, "за да се запамети животът им". Много ме боли от това, което става. Страхувам се, че нищо никога няма да се промени ... Имам чувството, че коклото пораствам, толкова повече се срива всичко красиво и хубаво в живота ми. Не трявба ли да е обратното?"
Хмм... А това съм написала за своя връстничка: "Ти си балон! Тялото ти е тънко като връвчица на балон, а главата голяма като балон... и празна като балон."
Към края на дневника съм започнала да се чудя какво да направя с него - да го скрия "за вечни времена" или да го изгоря. Е, очевидно и с двете не съм се справила подобаващо... до сега. Става ми тъжно, докато прелиствам страниците. Не си спомням почти никоя от случките, описани толкова старателно, с толкова вълнение. Но приемам настроението на всеки ред, който минава пред погледа ми. Странно е да преоткривам онези трепети, стремежи и интереси след толкова време. А тази тетрадка е побрала само няколко месеца... За това съжалявам вече, че изтрих голяма част от този блог, сякаш съм прахосала усилията и думите си. Наистина съжалявам. Но има още много време за описване ;)
И ще завърша с един снощен цитат, който ми направи силно впечатление:
"Обикновено добротата се наказва най-силно, и не поставай под въпрос твоята - никакво самобичуване!"
Лека нощ! :):):)
"Смятам, че мечтите могат да бъдат 3 вида. Първите са малки, те изникват в съзнанието за миг, само за ден-два и изчезват, забравят се, да. Вторият вид са големи, огромни, но не чак толкова, прекрасно е, когато се сбъднат, но понякога околните започват да те убеждават, че се държиш много глупаво, като мечтаеш за такова нещо и в повечето случаи успяват да изтрият мечтата от съзнанието ти. Третият вид са мечти, които рано или късно се сбъдват. Те не могат да изчезнат. Но, понякога, когато се сбъднат, ти се разочароваш от тях. Както аз."
"Човек не трябва да бъде осъждан за мечтите си, всеки има право да мечтае и мечтите му да се сбъдват. Прекрасно е да мечтаеш, но още по-прекрасно е мечтите да се сбъдват. Прекрасно е, когато знаеш, че твоте мечти ще станат реалност."
"Чувствам тъга, заради всичко, което ми се случва. Чувствам се отхрълена, празна, презирана, но най-лошото е, че останалите нито ме обичат, нито ме мразят - безразлична съм им, а това ме убива."
"Възможно ли е поне някои неща да се променят? Защо става всичко това? Приятелките ми пишат в дневниците си само това, което се е случило през деня, а аз само проблемите си, защото просто няма с кого да ги споделя, а те само, "за да се запамети животът им". Много ме боли от това, което става. Страхувам се, че нищо никога няма да се промени ... Имам чувството, че коклото пораствам, толкова повече се срива всичко красиво и хубаво в живота ми. Не трявба ли да е обратното?"
Хмм... А това съм написала за своя връстничка: "Ти си балон! Тялото ти е тънко като връвчица на балон, а главата голяма като балон... и празна като балон."
Към края на дневника съм започнала да се чудя какво да направя с него - да го скрия "за вечни времена" или да го изгоря. Е, очевидно и с двете не съм се справила подобаващо... до сега. Става ми тъжно, докато прелиствам страниците. Не си спомням почти никоя от случките, описани толкова старателно, с толкова вълнение. Но приемам настроението на всеки ред, който минава пред погледа ми. Странно е да преоткривам онези трепети, стремежи и интереси след толкова време. А тази тетрадка е побрала само няколко месеца... За това съжалявам вече, че изтрих голяма част от този блог, сякаш съм прахосала усилията и думите си. Наистина съжалявам. Но има още много време за описване ;)
И ще завърша с един снощен цитат, който ми направи силно впечатление:
"Обикновено добротата се наказва най-силно, и не поставай под въпрос твоята - никакво самобичуване!"
Лека нощ! :):):)
1.
анонимен -
хихи
19.01.2010 09:29
19.01.2010 09:29
голямо зверче си била :П / даже виждам колко различно е моето от твоето детсво хаха. Още от малка си имала увлечение към родния език.
btw това с балона много ме изкефи xD
цитирайbtw това с балона много ме изкефи xD
Е, лъвче съм все пак!
А балони колкото искаш си прехвръкват наоколо ;)
Ама така и не разбрах от кого е коментара (:
цитирайА балони колкото искаш си прехвръкват наоколо ;)
Ама така и не разбрах от кого е коментара (:
са мечти, за да ти осмислят деня или седмицата. И няма значение дали ще се сбъднат ако се налага да ги споделяш единствено със себе си.
цитирай