Постинг
16.01.2010 09:29 -
В този момент
Пропуск. Огромен, уж прашинка от ежедневието, а така огромен... Вчера сутринта не видях изгрева. Не, че всяка друга сутрин го гледам. Но съм имала късмет, че станах рано, че имах шанса да го видя. Не можех ли да видя и слънчевото затъмнене? Още при изгрев - тъмнина, каква ирония. Но го пропуснах. Точно както пропускам милиони мимолетни изгреви щастие и сама затъмнявам живота си. Нима всеки не го прави? Не, не се оправдавам. И да опитвам не ми се отдава.
Протягам се към чашата с кафе, първата за днес, а от нея още ми горчи. Да, точно днес. Не съзнавам защо наранявам хората по точно този начин. Хаос, за който дори не мога да мисля точно в този момент. Не и тук. Ще побързам да се приготвя, ще си взема и слушалките и няма да взема автобуса. Социално усамотение? Не, винаги съм била сред обществото, но то рядко е в мен.
Най-добрата по литература? А виж как винаги излива толкова много неуместни думи. В такива моменти. В този момент.
Протягам се към чашата с кафе, първата за днес, а от нея още ми горчи. Да, точно днес. Не съзнавам защо наранявам хората по точно този начин. Хаос, за който дори не мога да мисля точно в този момент. Не и тук. Ще побързам да се приготвя, ще си взема и слушалките и няма да взема автобуса. Социално усамотение? Не, винаги съм била сред обществото, но то рядко е в мен.
Най-добрата по литература? А виж как винаги излива толкова много неуместни думи. В такива моменти. В този момент.
Няма коментари
