Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2010 12:54 - Don't act like I never told ya
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:
1



И днес пак си вали, дам, вали си. Само дето на мен със сигурност ми е по-добре. Не е заради думите, които чух преди мъничко. Не е и заради онези, които снощи чух. Не е и заради тези преди тях. Може би е заради неистовия смях, смахната е ситуацията. Може би е заради "Семейство Адамс".
Просто денят вчера си беше един такъъъъв. Кхъм. Гадничък. Заради детайлите, които аз пък забелязам. Ясно ми е, че и другите (уж) ги забелязват, ама не им пука. А на мен ми пука. Може би повече, отколкото трябва. Със сигурност повече. Тихо.
А защо пък да е "повече"?! Аз проблем с това нямам. То аз какви ли проблеми имам, мда, съфнала съм, та вързала!
Тъпоооооооо.
Може би детайли няма. А аз не си вра носа из разните дреболии, просто, защото са по-малки от носа ми, а аз някак си гледам по-надалеч от него.
...there"s no reason for your shallow aggravation... ляляля
...there"s still a chance to change your mind..
Не знам какво ми става, че да я слушам тая песен, имам предвид, да прибягна до нея.
Няяях, искам нещо по-като-собственото-ми-аз-и-възгледите-ми-за-яка-музика. Имам си, да.

Наистина гледам доста абстрактно на нещата. Като с музиката. Ей там долу има една песен, кяото принципно не би се вписала в критериите ми за добра музика. Обаче аз намирам едничко там посланийце, което я рпави интересна и.. абе, харесва ми! И клипа, клипа, клипа, толкова е цветеннн!

Снощи сънувах кошмар. Имаше отвратителен бял паяк и майка ми се опитваше да го убие, но не можа. Избяга. Просто си попъпли по стената, по хубавата ми стена с детски тапети. В хубавия ми свят с мой си десен, не измислен, не чужд ефтин пародиен фалшификат, а с мои си разбирания, с аз си в него, с оранжеви балони в небето и бански на котешки лапички, отвъд невъзможността ми да бъда с достатъчно ясна за другите индивидуалност, имам предвид, възприемана достатъчно лесно, ама кое кретеноидно навлече ще ме убеди, че искам лесно да ме възприемат, не искам, бе. И съмненията си пъплят из хубавичкия ми свят, аз си чета Замятин и още съмнения и още, още, едно, две, дванайсет, двеста, почти ме разплаквате, искам да се махна, искам да си ходя, пуснете ме да си ходя! Ако ще е така не искам да остана, няма смисъл, искам си книгата, а не да кисна по половин ден до излющените рамки на прозорците, между които се сгъстява излющен въздух и от мен се очаква да го вдишвам без да едва сдържам отвращението си.
О, я престанете веднага!

That"s how long I"ve been on ya..








Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 147708
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930