Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2010 00:11 - Пир на бели хризантеми
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1231 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2010 00:12


 Не зная как да започна.. Е, очевидно започнах все някак. Всъщност сякаш от няколко вечности не се бях разхождала по кея, просто ей така. А живея в дяволски красив град. И лудте са си още там и аз някак безмълвно си проправям път в тъплата им. Изсипвам захарче в кафето си и чакам да се разтопи глазурата на вечерта ми, да полепне залезът по незримата страна на облаците и после нощта по клепачите ми да се стича. Думте ми бягат, гонят се далеч извън съзнанието ми. Какво ти съзнание..
Просто самота.
Сред тази красота, Господи, колко е красиво!
Разни взети изпити, но на житейските пак съм скъсана. Май хубави оценки, а не ми е до тях. Май отдавна беше..
Минаха и изпити, и матури, мина и балът. Хм, "Б"алът. Е, да, балът. Е, да, искам пак. Начинът по който се почувствах щом осмислих образът в огледалото. Глупости, това не съм аз. Не е Тя - която всеки ден е друга, всяка вечер с все по-тъмни коси в това огледало. Не е онази с наивно сплетения в мен поглед. Тази е в прасковено, с усмихнати къдри, слънчеви пръсти и восъчни устни. Тази е с дълги чорапи с дантели, застинали бижута и тежък грим. Тя сама избра да е точно това. Тази стъпва хладно и с хладно почукване на токчета отмерва крачките си. И все още не може да устои на оранжеви балони! Тази е с женствено изправени рамене, защото роклята е твърде стегната, за да си поеме дъх отвъд осъзнаването.. че всичко свършва точно тогава..
По дяволите белите балони!
По дяволите сребърните топчета! Или сферички. Или мехурчета - пълни с шампанско, забравено в бутилката. Или те са в шампанското.
Удари Полунощ. Тази вече е с ниски обувки и променен от крясъците в пристъп на паника глас. Страх, ужас - още малко и всичко свършва. Едно упование си заминава безвъзвратно с платна опънати строго и стегнато. Твърде стегнато, за да си поема още веднъж дъх. Или беше от роклята? Или е веригата около китката ми, която спира кръвта да преминава през ума ми, да прогледне в среднощния мътен дунавски въздух и да и стане тъжно. Просто тъжно да и стане.
Няма време, притичва по романтично неравните павета, сякаш нарочно да я спрат, да я предупредят преди да е отвъд упованието си. Но къдриците и гримът са все още там, да и тежат и да създават инерция към бездиханните забавления. Пир.
Пир.
В онзи плътски, нездрав смисъл.
Стои тя на високо, на пиедестал над празнотата. В тълпата е и има чаши, преливат върху нея чашите със смъен привкус на минало. Трудно прави стъпка след стъпка, защото е в клопката на пода, а подът е лепкав, едва отделя подметките на съзнанието си от него.
Добре, че музиката е силна. После е съвсем тихо и някой се смее в сънливиия мрак на улиците. Не, музиката е твърде силна.
Няколко часа след катарзисно-загадъчния Полунощ тя изкачва безброй стъпала, някаква саркастична усмивка върви след нея или по-скоро пред нея и я мами с очарование и нощния си хладен дъх.
Няма къдрици.
Бели хризантеми. БЕЛИ ХРИЗАНТЕМИ!
По дяволите, колко са бели..
Пепел от призраци. С бели хризантемени белез от изгаряния.
Пир от суетни бели хрзантеми.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivasilev - В някой култури хризантемата е с...
11.06.2010 08:38
В някой култури хризантемата е символ на тъга... в други - на радост и хармония. Само от теб зависи какъв смисъл ще вложиш :)
цитирай
2. gerituuu - Аз влагам смисъл на дисхармония ...
11.06.2010 12:14
Аз влагам смисъл на дисхармония умело прикрита зад благоухание.. но това е доста субективно възприятие, тъй като целия пост представлява разни лъчи от усещания пречупени през мен :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 148161
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031