Постинг
17.06.2010 12:18 -
Напаст Божия
Ухаа, от колко време не съм се чувствала като достойна вечертя за ята хищни комари, еволюирали посредством моите си кръвни запаси в нещо доста конкурентно на гларуси. С насълзен тържествен поглед и ръка на сърцето (с другата се почествам) си обещавам, че след осем часа плът навън няма да демонстрирам, че току-вж съм се оказала без някоя съставна част! Седя си аз мирно и не-точно-тихо снощи, часа е има-няма девет и половина, тъкмо точа зъби на поредния пържен картоф и.. Уляля! Поглеждам нагоре - атака на птеродактили, викам си! Чак после обмислих варианта за НЛО. За огромно мое съжаление - по-стршно беше. Мдам.. Ей, де-що хъс има по земята - у тия гадинки се е събрала, много злобни същества са, даже, в някои отношения, по-злобни от мене. Прежалих и картофите, и скромната компания и реших да направя сама един тигел по главната, барем в движение се умилостивили. Ах, каква драматична заблуда! За 60те извървяни метра в едната посока се сдобих с едно солидно допълнително пространство по себе си, което да ме моли да го почеша. А аз онеправданата.. с къса пола, с голи рамене.. ами то жега. Трябва да отбележа, че имам задоволително количество коса, но това не ги спря да си гризнат и от изстрадалата ми главица. Да не говорим за съвсем незащитените ми ръце, крака и, явно, дупе. Прибирам се аз, в стил умиращия лебед (порода патица), с походка наподобяваща прибирането от бала, между 5-я и 6-я етаж по стълбите. Викам да се омажа с Алергозан, нали бил прониквал бързо в кръвта, може пък да се дрогирам с него и в една блажена летаргия да забравя изтезанията. Вече сериозно се замислям дали моята стая 101 не ще да е пълна не с друго, а с тия кръвожадни твари.
Извод: опичай си акъла, момиче и тая вечер - с кубинки, пожарникарски костюм и маска на заварчик, иначе никакво излизане, никакво казах!
Извод: опичай си акъла, момиче и тая вечер - с кубинки, пожарникарски костюм и маска на заварчик, иначе никакво излизане, никакво казах!
Няма коментари
