Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 18:52 - Какво искаш насън?
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5251 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2010 13:16


     В ъгъла светлината абстрактно се пречупва и милва в причудливи краски бледите тапети. Щори няма, само строги виолетови завеси, отпуснали се бездиханно в двата края на големия прозорец. Там светът изглежда някак друг.
     Далия се усмихва любопитно и тъмнооко на срамежливите слънчеви криле, които тихо и тананикат сутрешни мелодии от изтока. Знае, че в този момент някъде там, откъдето идват песните, една гейша безмълвано се покланя на Слънцето и вдишва чаените благоухания. Далия поглежда за миг чашата липова отвара и още по-тихо се усмихва на сладкия аромат.
     - Сънувах цикламена Луна. - казва мъничката фея и любезно се обръща към вазата в ъгъла, а една къдрица сънливо премрежва погледа и смехът на Далия изгрява в стаята. - Беше пълнолуние.
"Цикламена Луна. И облаци в цикламен отлив, под самотната милувка на нощта, нали? Някъде там, където светът е вероятно някак друг. И има цикламени лалета, има и в цикламено тангото на вятърнте мелници и бурята в захлас. Да ги сънувам вече не смея". Меланхолично се галят с въздуха тичинките на залязващата орхидея и шепнат легенди за хармония, легендите на миналото.
     - И исках на сън да съм Денница. Вечната влюбена в тъмното. - пропява тъжно Далия и скрива зеници с посребрените си клепки. А страните и се посипват с маков прашец.
"Не прокарвай пръсти през на залеза косите, ще вдишаш зимния хлад и той ще отрови всеки топъл изгрев, който ще пожелаеш. Не искай силата на несъзнателното изкушение, защото в благоуханната си младост ще попариш цветовете си."
     На Далия и се струва, че орхидеята и разказва приказки и втренчва тъмния си поглед в щедрите и багри. Нищо, че само завесите са се събудили и се протягат към вятъра отвъд пропуканата рамка на прозореца, а в стаята е съвсем тихо, даже източнте песни са замлъкнали.
     - А ти какво искаш на сън? - пита Далия орхидеята.
"Аз ли.. аз нощем за нощта копнея." прошепва орхидеята и отронва безсилно последния си цвят. А той тихо пада на прашния под, тъй както звездите валят от нощното небе. Когато светът е някак друг.


Тагове:   Насън,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ezes - Това изобщо не стана ясно. Няма ли ...
28.06.2010 07:19
Това изобщо не стана ясно. Няма ли песничка към него?
цитирай
2. gerituuu - *
28.06.2010 16:27
Няма песничка, просто разни.. странности. Образите се преплетоха в ума и ми това беше резултатът.
цитирай
3. анонимен - Тази Далия от Silent Hill 1 ли е или от ...
28.06.2010 23:13
Тази Далия от Silent Hill 1 ли е или от "Черната Далия"? А за Деница - хабер си нямам.
цитирай
4. ezes - Мисля си, че всички герои тук са и...
29.06.2010 07:06
Мисля си, че всички герои тук са измислени от автора на постинга. Нито един не съществува на друго място.
цитирай
5. анонимен - А-а-а-а-а ясно. То и на мен много не ...
29.06.2010 11:23
А-а-а-а-а ясно. То и на мен много не ми се връзваше с плейстейшъна.
цитирай
6. gerituuu - *
29.06.2010 15:44
Ezes, така е, от моето въображение са.
Анонимен, можеш да се върнеш към плейстейшъна. И при него да останеш.
цитирай
7. анонимен - Re: Анонимен, можеш да се върнеш към плейстейшъна.
29.06.2010 23:43
Е, стига де. Като играем плейстейшън да не би да ядем доматите с колчетата? Бас хващам, че не си чела това.

Бaлада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
цитирай
8. gerituuu - Хм
29.06.2010 23:49
Внимавай какво залагаш на баса.
Всъщност съвпаденията наистина са интересно нещо (без уточнения).
И ми напомня Дебелянов.
цитирай
9. ezes - Тук се получи като в литературен ...
30.06.2010 07:26
Тук се получи като в литературен клуб. Плейстейшън, ти да не си член на някакъв такъв? За пръв път попадам на човек който да се интересува от Франсоа Вийон. Мен обаче винаги ме е привличала мрачната сила на "Балада за обесените" с онова "молете се за нашите души" в края на всеки стих.
цитирай
10. gerituuu - (:
30.06.2010 13:10
"а на влюбен умът му е в ред"..
Честно казано до миналата седмица въобще не бях чувала за този автор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 200386
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031