Постинг
27.06.2010 18:52 -
Какво искаш насън?
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5251 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2010 13:16
Прочетен: 5251 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 30.06.2010 13:16
В ъгъла светлината абстрактно се пречупва и милва в причудливи краски бледите тапети. Щори няма, само строги виолетови завеси, отпуснали се бездиханно в двата края на големия прозорец. Там светът изглежда някак друг.
Далия се усмихва любопитно и тъмнооко на срамежливите слънчеви криле, които тихо и тананикат сутрешни мелодии от изтока. Знае, че в този момент някъде там, откъдето идват песните, една гейша безмълвано се покланя на Слънцето и вдишва чаените благоухания. Далия поглежда за миг чашата липова отвара и още по-тихо се усмихва на сладкия аромат.
- Сънувах цикламена Луна. - казва мъничката фея и любезно се обръща към вазата в ъгъла, а една къдрица сънливо премрежва погледа и смехът на Далия изгрява в стаята. - Беше пълнолуние.
"Цикламена Луна. И облаци в цикламен отлив, под самотната милувка на нощта, нали? Някъде там, където светът е вероятно някак друг. И има цикламени лалета, има и в цикламено тангото на вятърнте мелници и бурята в захлас. Да ги сънувам вече не смея". Меланхолично се галят с въздуха тичинките на залязващата орхидея и шепнат легенди за хармония, легендите на миналото.
- И исках на сън да съм Денница. Вечната влюбена в тъмното. - пропява тъжно Далия и скрива зеници с посребрените си клепки. А страните и се посипват с маков прашец.
"Не прокарвай пръсти през на залеза косите, ще вдишаш зимния хлад и той ще отрови всеки топъл изгрев, който ще пожелаеш. Не искай силата на несъзнателното изкушение, защото в благоуханната си младост ще попариш цветовете си."
На Далия и се струва, че орхидеята и разказва приказки и втренчва тъмния си поглед в щедрите и багри. Нищо, че само завесите са се събудили и се протягат към вятъра отвъд пропуканата рамка на прозореца, а в стаята е съвсем тихо, даже източнте песни са замлъкнали.
- А ти какво искаш на сън? - пита Далия орхидеята.
"Аз ли.. аз нощем за нощта копнея." прошепва орхидеята и отронва безсилно последния си цвят. А той тихо пада на прашния под, тъй както звездите валят от нощното небе. Когато светът е някак друг.
Далия се усмихва любопитно и тъмнооко на срамежливите слънчеви криле, които тихо и тананикат сутрешни мелодии от изтока. Знае, че в този момент някъде там, откъдето идват песните, една гейша безмълвано се покланя на Слънцето и вдишва чаените благоухания. Далия поглежда за миг чашата липова отвара и още по-тихо се усмихва на сладкия аромат.
- Сънувах цикламена Луна. - казва мъничката фея и любезно се обръща към вазата в ъгъла, а една къдрица сънливо премрежва погледа и смехът на Далия изгрява в стаята. - Беше пълнолуние.
"Цикламена Луна. И облаци в цикламен отлив, под самотната милувка на нощта, нали? Някъде там, където светът е вероятно някак друг. И има цикламени лалета, има и в цикламено тангото на вятърнте мелници и бурята в захлас. Да ги сънувам вече не смея". Меланхолично се галят с въздуха тичинките на залязващата орхидея и шепнат легенди за хармония, легендите на миналото.
- И исках на сън да съм Денница. Вечната влюбена в тъмното. - пропява тъжно Далия и скрива зеници с посребрените си клепки. А страните и се посипват с маков прашец.
"Не прокарвай пръсти през на залеза косите, ще вдишаш зимния хлад и той ще отрови всеки топъл изгрев, който ще пожелаеш. Не искай силата на несъзнателното изкушение, защото в благоуханната си младост ще попариш цветовете си."
На Далия и се струва, че орхидеята и разказва приказки и втренчва тъмния си поглед в щедрите и багри. Нищо, че само завесите са се събудили и се протягат към вятъра отвъд пропуканата рамка на прозореца, а в стаята е съвсем тихо, даже източнте песни са замлъкнали.
- А ти какво искаш на сън? - пита Далия орхидеята.
"Аз ли.. аз нощем за нощта копнея." прошепва орхидеята и отронва безсилно последния си цвят. А той тихо пада на прашния под, тъй както звездите валят от нощното небе. Когато светът е някак друг.
Това изобщо не стана ясно. Няма ли песничка към него?
цитирайНяма песничка, просто разни.. странности. Образите се преплетоха в ума и ми това беше резултатът.
цитирай
3.
анонимен -
Тази Далия от Silent Hill 1 ли е или от ...
28.06.2010 23:13
28.06.2010 23:13
Тази Далия от Silent Hill 1 ли е или от "Черната Далия"? А за Деница - хабер си нямам.
цитирайМисля си, че всички герои тук са измислени от автора на постинга. Нито един не съществува на друго място.
цитирай
5.
анонимен -
А-а-а-а-а ясно. То и на мен много не ...
29.06.2010 11:23
29.06.2010 11:23
А-а-а-а-а ясно. То и на мен много не ми се връзваше с плейстейшъна.
цитирайEzes, така е, от моето въображение са.
Анонимен, можеш да се върнеш към плейстейшъна. И при него да останеш.
цитирайАнонимен, можеш да се върнеш към плейстейшъна. И при него да останеш.
7.
анонимен -
Re: Анонимен, можеш да се върнеш към плейстейшъна.
29.06.2010 23:43
29.06.2010 23:43
Е, стига де. Като играем плейстейшън да не би да ядем доматите с колчетата? Бас хващам, че не си чела това.
Бaлада за конкурса в Блоа
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
цитирайБaлада за конкурса в Блоа
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Внимавай какво залагаш на баса.
Всъщност съвпаденията наистина са интересно нещо (без уточнения).
И ми напомня Дебелянов.
цитирайВсъщност съвпаденията наистина са интересно нещо (без уточнения).
И ми напомня Дебелянов.
Тук се получи като в литературен клуб. Плейстейшън, ти да не си член на някакъв такъв? За пръв път попадам на човек който да се интересува от Франсоа Вийон. Мен обаче винаги ме е привличала мрачната сила на "Балада за обесените" с онова "молете се за нашите души" в края на всеки стих.
цитирай"а на влюбен умът му е в ред"..
Честно казано до миналата седмица въобще не бях чувала за този автор.
цитирайЧестно казано до миналата седмица въобще не бях чувала за този автор.