Постинг
16.07.2010 20:44 -
Love me nuts
Вчера беше готино, дамм. :) От колко време ми се ходеше на басейн! Страничните ефекти са снощния дискомфорт, когато си легнах, "щото се ударих и синина няма, обаче е доста осезаема болката в ребрата. Ауч! А, също и разранения ми десен крак от прехпда по джапанки - да, смотаничките гумени джапанки ми причиняват рани и сега с голям зор намъквам каквито и да са други обувки, та съм се снабдила с лепенки.
Иначе, докато си лежах и хващах тен, и мислено тактувах на елементарните летни мелодии, чудех се.. какво ли значи заглавието.. Имам предвид, като израз. Книжовно може да няма (или пак аз да съм недоразбрала), но ми звучи някак реално. Да обичаш влудявайки себе си с тази любов? Или саркастично.. дори някак арогантно да отричаш чувства..
Или някак на мен да ми е дошъл в повече престоят на слънце тия дни?..
Снимките са готини.
А снощи започнах да чета един разказ на Конан Дойл, който ми се струва, че съм гледала в абсурдно повърхностна екранизация. Обаче, признавам си, страх ме беше да го прочета късно вечер. Окей, отивам да чета сега..
Иначе, докато си лежах и хващах тен, и мислено тактувах на елементарните летни мелодии, чудех се.. какво ли значи заглавието.. Имам предвид, като израз. Книжовно може да няма (или пак аз да съм недоразбрала), но ми звучи някак реално. Да обичаш влудявайки себе си с тази любов? Или саркастично.. дори някак арогантно да отричаш чувства..
Или някак на мен да ми е дошъл в повече престоят на слънце тия дни?..
Снимките са готини.
А снощи започнах да чета един разказ на Конан Дойл, който ми се струва, че съм гледала в абсурдно повърхностна екранизация. Обаче, признавам си, страх ме беше да го прочета късно вечер. Окей, отивам да чета сега..
Животът е твърде кратък, за да го прекараш в самота. Лутайки се сред предметите от ежедневието вместо да бъдеш сред приятелите си, вслушвайки се в хармонични звуци вместо да слушаш гласа на приятел, търсим отговори, от които нямаме нужда. Плавно, но сигурно се превръщаме в роботи без никакви чувства един към друг и така, до деня, в който ще се събудим в прекалено голямото легло, осъзнавайки, че всъщност никога не сме се събуждали.
цитирай