Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2008 22:12 - Наивният детски страх... не е наивен.
Автор: gerituuu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3316 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2008 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Обичам живота. С (почти) всичките му живи твари. И те ме обичат. Обичам да усещам движението на природата около себе си. И смъртта ме плаши. Може би съм инфантилна, може би не съм достатъчно студенокръвна за съвременния свят, но предпочитам тезата, че е обратното - не винаги грешката е в мен! Помня как, когато бях втори или трети клас  на път за училище с мама видях как едно куче - кафеникаво-мърляво улично обитателче неориентирано се опитваше да пресече. Тръгна. И тогава, точно тогава иззад ъгъла се зададе онзи огромен син автобус. Не направи опит да намали, камоли да спре. Да, разбирам, че е щял да застраши движението и хората, но дори не натисна клаксона! Помня как на никого от минаващите не му направи впечатление. А на горкото куче му направи и още как! Помня как майка ми закри очите ми с ръка, но аз знаех какво ще стане, чух го! Видях гърба на отминаващия син автобус, видях нихилистките физиономии на отминаващите. И плаках. Отидох на училие разплакана. Помня как на връщане кучето още беше на почти същото място! И същите физиономии, подминаващи с изражение на мраморни статуи. Продавачките пушеха спокойно на тротоара. И се почивствах уплашена. Онзи детски, наивен страх, всички го знаем. А може би не е бил толкова наивен? На никой не му е направило впечатление едно куче, но аз не съм никой! И вчера историята се повтори. Онзи "наивен" страх пак се появи даже по-силен от преди. Този път мама я нямаше и сама закрих очите си. Явно и аз съм точно като другите, страх ме е от истината. Знаех какво се намира на метри от мен. Видях от далеч даже кръвта на мъничкото сиво коте. Видях и как една след друга колите минаваха през него, отново и отново. Сякаш, за да са сигурни, че е мъртво. Всеки ли иска да изстиска живота на някой (в случая нещо)? Ето това ме плаши сега, това е ненаивния ми вече страх. Днес вървях към училище, но гледката беше все още пред очите ми и със страх минах покрай мястото, на което бях станала свидетел на престъпление към морала и човечността вчера. Усетих неприятна миризма. Котето беше дръпнато (най-вероятно подритнато) на тротоара и миризмата напомняше вонящото поведение на вчерашните шофьори. И пак детския страх.
    После разбрах наистина страшната новина. Труп на 8 години е бил намерен в апартамент в моя град. Имал е 2 деца, порастнали, "личности". Апартамента е бил заключен 8 години и чак сега полицията е влязла при сигнал за ВиК авария. Истинската авария очевидно не е в тръбите, а в съзнанието. Болно съзнание, изродено, развратено, грозно и плашещо. На никой в тази държава не му е направило впечатление, че този човек е изчезнал преди 8 години. Точно както животните не правеха впечатление. Със сигурност сравнението не е точно, но едното е ежедневие, а другото е... е, май и то става ежедневие. Но едното е проява на "отношение" към живота, другото е болестен непукизъм не към който и да било, а към жив човек. Живял живот, за който очевидно на никой не му пука! Хайде, колко хора все още потръпват при чутата новина за убийство? А колко закриват очите си? А колко метафорично ги закриват пред истината, колко слагат мраморните маски, които ден след ден стават част от тях? Двамата сина, непотърсили баща си през всички години - може би в някоя от онези коли, чиито гуми изкормваха диханието от животното, са били те. Или някои като тях.
    За втори път минах по същия път днес. Пак усетх миризмата, а вятърът я "блъскаше" безмилостно към лицето ми. За да ми напомни онази детски осъзната сутрин и вчерашния ден, и новината, която чух в училище. И онова усещане за страх и несигурност, което като тръпка преминава през цялото тяло. Накара ме да се обърна и да се огледам. И пак закрх очите си. Не, не искам да съм като тях! Плашат ме, а са около мен...


Тагове:   Наивният,   наивен,


Гласувай:
0



1. viki02 - разбирам те,
12.06.2008 02:07
не разбирам останалите, които подминават.
Аз пък си спомням, как отивах на детска градина и имаше врабче със счупен крак. Родителите ми обещаха, че като се върнем ще го превържем. На връщане питах къде е, но ... разни врели-некипели. Може би са се надявали, че ще забравя, но ето вече цяла вечност това е в главата ми.
Не лъжете децата си, това не се забравя. Не обращайте гръб на живота, то не е просто грях, това е углавно престъпление и морален упадък. Това е крачка към смъртта. ВАшата собствена.
цитирай
2. sardis - Има добро и лошо. Има черно и бяло. ...
12.06.2008 10:09
Има добро и лошо. Има черно и бяло. Всичко е част от живота.
Преди години със съпруга ми (тогава гадже) се връщахме от море. Пътят ни минава през един участък, известен с многото катастрофи, ставащи там. Там загина приятел на моя съпруг пак при катастрофа. Движехме се внимателно. Изведнъж от нивите изскочи куче, Ударът беше неизбежен. Спряхме. Аз бях като вцепенена. Дорли не разсъждавах, просто стоях като паметник. Съпруга ми слезе и тръгна да търси кучето... Една циганка извлачи скимтящото куче от пътя. Когато аз слязах от колата видях мъжа си клекнал, заровил в длани лицето си и плачещ. Колата здраво си беше изпатила, ремонта му излезе солен... но той плачеше за кучето. Не след дълго кучето се надигна и закуцука из нивите. Циганката викаше "Вайиии...момчеее..., тоя кьопек ти потроши колата...". А момчето... вече казах...
Така че, Гери, свят широк, хора всякакви! Лошите не са повече от добрите, смятам аз. В природата има равновесие. Примери за лошотия има безкрай. Примери за доброта - още повече. Пожелавам ти очи, виждащи и двете. за да можеш да оцениш разликата между тях. Пожелавам ти сърце, в което живее надеждата, защото отчаянието не води до никъде. Твоя разказ ще отвори очите на някого за невидимо нещо. Болката ти ще породи състрадание. Състраданието ще ни направи по-добри.
цитирай
3. gerituuu - ***
12.06.2008 18:29
Arashi, кога, ако не сега...
Viki02, нямало е как да обяснят на толкова малко дете така, че да ги разбере. Аз за това не обичах да питам нищо големите. Търсех сама всеки отговор. За това не са ме разочаровали с подобни "прикрити истини".
Sardis, благодаря ти :) И аз си пожелава... пожеланията ти да се въплатят в повече хора. И, да, лошите не са повече, може би наивно и по детски си вярвам, че никога няма да станат :)
Поздрави на всички (:
цитирай
4. placebo - -.-
12.06.2008 22:27
Нещо важно - не ги забравяй тези спомени, не ставай като онези, които гледат с безразличие, защото сигурно и те преди са били като теб. Свидетел си на това, че хората свикват на суровото, закърняват, стават каменни статуи, предлагам да се опитаме да не бъдем от тях. Все пак винаги има изключения. Нали, сис?
цитирай
5. gerituuu - ((:
13.06.2008 14:06
That's right, sis! Няма да бъдем, вярвам го.
цитирай
6. анонимен - Нещо важно - не ги забравяй тези с...
26.06.2010 22:30
placebo написа:
Нещо важно - не ги забравяй тези спомени, не ставай като онези, които гледат с безразличие, защото сигурно и те преди са били като теб. Свидетел си на това, че хората свикват на суровото, закърняват, стават каменни статуи, предлагам да се опитаме да не бъдем от тях. Все пак винаги има изключения. Нали, сис?


Много ми е интересно дали пак същото си мислиш две години по-късно. Или и ти вече свикна с миризмата. Ама честно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerituuu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 200399
Постинги: 47
Коментари: 150
Гласове: 1911
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031