Постинг
03.12.2008 12:06 -
Дали ще е последно...
Пиша тук от година и половина. Приблизително... Достатъно, за да свикна с това "местенце". Макар виртуално и съвсем нереално, реших, че мога да си драскам и да ми става едно ниво по-добре. И се оказа вярно, защото не търсех поле за изява, нито слушатели, не търсех и рамо, на което да си изплача очите. Просто търсех занимание и начин да отхвърлям негативизма на ежедневието. И скуката. И разочарованията. И информатиката. Пишех аз развлечение, пишех просто ей така, понякога ми харесваше, понякога пишех ли пишех, накрая триех всичко и натисках хиксчето.
И сега погледнах назад и видях себе си. Щастлива без причина, идиотски ухилена, отнесена, раздразнена, наранена, най-вече неориентирана.
И сведох себе си до 2 страници. Натисках "Изтрий!" отново и отново, без жал и и без да мисля, че нещо ще ми липсва. Е, още нищо не ми е залипсвало. Оставих това, което наистина бих искала да си имам черно на бяло.
Преди година и половина написах тук, че обичам да говоря. Не е вярно. Поне за това време съм го осъзнала. Но едва ли е единственото заблуждение, с което ще се сблъскам в живота.
Е, това е. Един от постовете, в койт не говоря за чужди или свои грешки, нито за нищожни вълнения. Нито за нормалността или ненормалността.
Все си мисля, че някога пак ще пиша тук, харесва си ми :) Вероятно, защото нямам очаквания, коти да не бъдат оправдани. Вероятно, защото си е мое.
И казвам простичко "Чао". Беше забавно :P
И сега погледнах назад и видях себе си. Щастлива без причина, идиотски ухилена, отнесена, раздразнена, наранена, най-вече неориентирана.
И сведох себе си до 2 страници. Натисках "Изтрий!" отново и отново, без жал и и без да мисля, че нещо ще ми липсва. Е, още нищо не ми е залипсвало. Оставих това, което наистина бих искала да си имам черно на бяло.
Преди година и половина написах тук, че обичам да говоря. Не е вярно. Поне за това време съм го осъзнала. Но едва ли е единственото заблуждение, с което ще се сблъскам в живота.
Е, това е. Един от постовете, в койт не говоря за чужди или свои грешки, нито за нищожни вълнения. Нито за нормалността или ненормалността.
Все си мисля, че някога пак ще пиша тук, харесва си ми :) Вероятно, защото нямам очаквания, коти да не бъдат оправдани. Вероятно, защото си е мое.
И казвам простичко "Чао". Беше забавно :P
Защо циганинът си ляга с два камъка веч...
След като Станишев не е пич, искам да зн...
Дали не настана време добрите хора в тая...
След като Станишев не е пич, искам да зн...
Дали не настана време добрите хора в тая...
Няма коментари
