Първо честит празник на всички вас, сега няма да ви пожелавам нищо, а ще използвам момента да си направя едно лично пожелание - да се натъквам на по-малко хора с кризистна липса на култура в жалкото си съуществуване. А такива бол в днешно време. Забравили съветите, забравилии и потъпкали в калта на съвременната деморализация кървавите усилия на Просветителите ни, дали не част, а всичко от себе си - душевността си, за да могат те - идните поколения да притежават най-важното за една нация - сoбствена писменост. И неоценяването на това не е просто стечение на обстоятелствата, не е факт от духовното "развитие" на народа. Този феномен - неоценяването и пренебрегването на изконните човешки ценности води до упадъка, до отричането на единственото способно да изцери болното съзнание на заслепените - просветата. И все пак не за това смятах да пиша, просто исках да го кажа, да се има в предвид...

When your will is broken
When it slips from your hand
When there"s no time for joking
There"s a hole in the plan
    Това пее Нелито Фуртадо в най-полуляризиралата се си песен. Е, днес точно този цитат от лириксът ми подхождаше... Станах сутринта с 3 основни и мислех непоклатими задачи в "дневния си режим". Първата беше да се наспя следобед, втората да довърша "Изгубени" на Кати Хапка, защото от 3 дни стоя на 80-та страница и третата - да опиша детаилно тук мнението си за българското образование. И трите задачи се объркаха и сеgа имам възможност да наваксам само с втората, а отпадането на първите 2 е причинноследствената връзка с отпадането и на третата. Просто съзнанието ми в момента е толкова обременено със спомените за случилото се през следобеда, че се изнервям само при мисълта да не дам гласност на яда си! И така, да се върнем на сутринта, толкова безоблачна на фона на предните 2 дни, толкова топла и уютна сутрин, че ме накара откровено да се усъмня в безпроблемния ход на събитията, нещо, което правя изключително рядко, но просто "надушвам" екстремните ситуации. А днес екстремното се съдържаше в прекалено големите количества на адреналина, заместен от личния ми хормон на беса, който бликаше, не по-скоро преливаше и заливаше, а кръвта ми вреше и кипеше от момента в който се прибрах от училищното тържество и разбрах невероятната новина... че идват гости от Павликени... Е, не бяха точно от Павликени, а от София, ама не ми пукаше, като се има предвид, че балговолиха да предупредят за идването си точно... час преди "дългоочакваният" и "бленуван" момент на срещата ни, който аз ест снънувам от първия миг в който чух благозвучното име на селото - техен коренен дом. Мразя манталитета на техния край. Няма да го споменавам, но често се сблъсквам с него и до сега съм останала с едно единствено убеждение - с тях оправия няма.
    Но мен за друго ме доядя. Ние дори не сме ги канили, поканили са ги други хора, които са им много задължени за огромна услуга, но понеже явно не са се чувствали подготвени за толкова скорощното им идване са решили да се измъкнат благородно - чисти като момини сълзи от ситуацията, като прехвърлят грижата за техните гости на нас. Е, не мисля, че е правилно! Не само това, тези отвратително възпитани хора, без чувство, на които явно "не им сече пипето", без задръжки, без знания и елементарни добри обноски на поведение в обществото. Тези хора, "столичани", нямат хабер от социални контакти, може би никога не са имали гости или греша?! Сега разбирам защо софиянци толкова се оплакват, даже ненавиждат провинциалистите, разбирам ги, оправдавам ги, след това, на което станах свидетел. И единствената поричина да ги изтърпя беше, че имам по-добро възпитание от тях! И понеже в обяда не бяха предвидени 6 допълнителни порции, ние, домакините направихме опит да нахраним тези 6 допълнителни човека с едно нищо и никакво пиленце. Е, все пак опитахме! Перфектно заплануваният ми уикенд, посветен на релаксиращи културни процедури се превърна в кълцане на салати, наливане на питиета, слагане на маси и сервиране до припадък. Чувствах се задължена, а и май бях. Изпитвах много особено отвращение да извършвам каквито и да било действия, благоприятстващи тяхното нахално пребиваване на наша територия. Не, че не съм гостоприемна, просто ме доядя, че изпълнявам задълженията на калпавите домакини, поставящи мен и семейството ми в ситуация на обременяване с техни облигации. Безотговорните хора винаги са ме отблъсквали, но сега осъзнах, че такива има не само на моята възраст, но и порастнали хора, които съзнателно бягат от отговорност. Омръзна ми да оправдавам чужди грешки, но днес бях в ролята на човек, без право на мнение. Чувствах се безпомощна и използвана. Мразя това. Не искам да се повтаря и се дразня, доядява ме, че го преживях. Днес.

браво гери гордея се че те познавам ти си толкова добра приателка че просто незнам дали някога пак ще срещна човек като теб

Страхотни думи :) Просто се старая да правя това, което ситуацията изисква, колкото и да е трудно в някои моменти...

Бе... не мисля, че можеш да поставяш хората от цял град под общ знаменател, камо ли София - където кореняците са малък процент. Аз лично не познавам хора от тук, които да мразят провинциалистите (освен може би бабичките-комуняжки) :)

Не съм правила такива обобщения, само изказвам мнение, че има непоносими хора ;) Не мога да давам квалификации на всички и не го рпавя ;) Но не това беше смисълът на постинга.

Та колко души от Павликени познаваш? А ходила ли си там?

Та, нито един жител на Павликени не познавам, но не виждам защо да е пречка да направя препратка към небезизвестната телевизионна реклама.

Интересно, я даже и не думала об этом